Logo

Великден

Великден

Най-големият празник на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Сина Божий - Исус Христос. Той със смъртта Си изкупил греховете на цялото човечество, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.
  

Седмицата преди Великден се нарича Страстната седмица. През нея православната църква извърша служби, на които трябва да се ходи. Тази седмица е и последната от Великденските пости. По време на Великденския пост не бива да се консумират храни от животински произход и не бива да се веселим шумно. В четвъртък се боядисват яйцата. На разпети петък има поверие да не се работи, затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък го правят в събота. В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

У нас

По традиция у нас Великден е най-хубавият пролетен празник. Великденската трапеза се отрупва с ястия от агнешко, със свежи зелени салати, козунаци и сладкиши. Най-веселият и любим на децата ритуал е боядисването на яйцата. Яйцата се боядисват сутринта на Велика четвъртък или на Велика събота. Първото яйце задължително е червено – с него се рисува кръст върху челата на малките деца, за да бъдат много здрави и силни. По традиция това яйце се пази до следващия Великден. Второто яйце – също червено – обикновено се оставя в църквата след литургия в нощта срещу празника. С останалите яйца – жълти, зелени, червени, сини, оранжеви, лилави, пъстри, украсени според вкуса на домакинята, семейството и близките се чукат, като се пожелават късмет и здраве.

Яйцето, което надвие всички други яйца се нарича борец. Поверието гласи, че притежателят му ще бъде много здрав, силен и щастлив през годината и ще се радва на благоденствие и благополучие. Друга великденска традиция е замесването на козунаци. Домакините ги правят кръгли или сплетени на плитки, с мармалад, стафиди, бадеми и др. В наши дни все повече семейства купуват готови козунаци.

Великденският Заек

В много европейски страни, най-вече Германия любим герой е великденският  заек. Сега ще Ви разкажа как се е появил той. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в  заек, но той продължил да снася яйца. Друга версия гласи, че родителите на децата  в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчуганите тръгнали да търсят яйцата и от храстите  изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.

Полша, Чехия, Унгария, Словакия

В Полша великденска трапеза е красиво наредена. Слагат се различни студени месни закуски. Най-харесван и предпочитан е белия колбас, който се подправя със сол, пипер, мускатово орехче, чесън и майорана. Обикновено поляците го поднасят с цвекло. Нареждат се домашни печива и сладкиши, от които най-вкусни са маковите  щрудели и направеното от разтопена захар агне в памет на Христовото възкресение. Само на Великден се поднася и специалният хляб наречен „пасха“, изпечен от ръжено  брашно с мая, намазан отгоре със свинска мас и украсен с кръст, направен от тесто.

 

За Великден в Чехия, Унгария и Словакия се правят подобни на полските ястия, но при всички си има и свои национални особености, свързани с традициите на съответния народ.  Чехите например пекат “мазанец” – сладки кръгли кифли със стафиди. Чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. В Словакия се севрвира за десерт, наречен  “паска”, който се прави от извара.

Англия, Швеция, Финладния

В Англия на празника се събира цялото семейство. Трапезата се състои от печено агне със зеленчуци, великденска торта и боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст. В Ланкашир има традиция да се провежда странно състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.

 

В Швеция за Великден домовете се укразяват в жълто, зелено и бяло. На трапезата   има ястия, които не се отличават особено от коледните. По-особено внимание тук  се обръща на бонбоните и сладкишите. Великденски яйца  се правят от картон с  голям, красив бонбон вътре.

 

Финландците посрещат празника с традиционния хляб „пасха“, който при тях се прави като чийзкейк от извара и сметана, които се пресоват в специален съд с формата на пресечена пирамида. Друго специфично финландско сладко печиво е мямми. Мямми се приготвя от ръжено брашно с препечен до кафяво малц и се пече в картонени кутийки, напомнящи кора на дърво. Готовото мямми се поднася като десерт със сметана и захар.

Германия, Италия, Гърция

В Германия за Великден се пекат сладкиши от брашно, мляко, яйца и стафиди, които се сплитат подобно на нашите козунаци. На закуска непременно се събира цялото семейство, това си е стара немска традиция, която се спазва и до наши дни. Из целия дом се скриват великденски кошнички, пълни със сладкиши, шоколадови зайчета и малки подаръци. Това е най-голямата радост на децата.
 
 
В Италия на големия празник италианците непременно се гощават  с агнешко, като за гарнитура се поднася печен в жар артишок – неаполитанско изобретение. Козунаците, които италианците приготвят се пекат във формата на гълъби и се наричан «коломба».
 
 
В Гърция Великден се празнува много пищно и много тържествено. Обядът започва овнешка шкембе чорба, застроена с яйце и лимонов сок. Това гръцко ястие е заместител на агнешкото. Освен това за празника се приготвят козунаци, които се украсяват с боядисани яйца.